Има периоди в човешката история, в които незнайно как се събират множество силни личности с големи постижения.
Съдбата на смелия доминикански монах Савонарола е в центъра на втората книга от поредицата „Забранени книги и забранени личности“. Страница след страница пред читателите оживява удивителният петнадесети век, представен от неиздавания досега на български език германски автор Адолф Глазер. Той ни повежда в един свят, в който гениални творци като Леонардо, Микеланджело, Тициан, Брунелески и цяло съзвездие титанични таланти се срещат с търговците меценати Медичи, със старите флорентински, неаполски и римски фамилии, със затъналия в пороци папа Александър VI, с неговите любовници и деца и с коронованите глави на средновековна Европа, чиито съдби се преплитат в хипнотизираща и загадъчна мозайка.
На този фон като свързващ и едновременно с това разрушителен елемент изпъква фигурата на Савонарола – еретик и бунтовник, аскет, който стриктно се придържа към учението на Тома Аквински и мечтае за един по-подреден и справедлив свят. И в името на тази мечта той изгаря на кладата, подобно на книгите, които сам е горил след своите страстни проповеди. Сякаш съвсем закономерно съдбата на забранените личности следва съдбата на забранените книги…
Савонарола
Културно-исторически очерк от времената на Възраждането във Флоренция и Рим
На корицата: "Проповедта на Савонарола" от Лудвиг фон Лангенмантел, 1879 Гръб на корицата: „Дамата с еднорога”, предполагаем портрет на Джулия Фарнезе, Рафаело Санцио, 1505 – 1506 г. Портрет на папа Александър VI от серията „Джовио” — серия от 484 портрета, събрани през XVI в. от историка и биографа Паоло Джовио. Посмъртен портрет на Катерина Корнаро в образа на св. Екатерина Александрийска, Тициан, 1542 г. Портрет на Савонарола, Фра Бартоломео, около 1498 г. г.
Пред вас е втората книга от поредицата „Забранени книги и забранени личности“ на издателство „Инле“. Става дума за поредица от неиздавани на български език исторически текстове, които макар и с известна фрагментарност или с фактологически неточности, са ценни с пресъздаването на атмосферата на една по-близка до авторите им историческа епоха.
През века на Просвещението, когато Франция категорично се обявява срещу средновековните мъчения, цитираният по-горе Бейл препоръчва да се четат документите от процеса срещу Савонарола, по време на който широко са използвани мъчения, за да се докаже колко „богохулни“ са били проповедите му. Процесът е жесток и кратък и в духа на онова време, служи и за обществено назидание. Целта е не само да се накаже подсъдимият, но и да бъде дискредитиран и унижен пред последователите си и пред света. Католическата църква също полага усилия да докаже, че учението му е еретическо и вредно, макар че от цялото му творчество тя поставя в Индекса на забранените книги единствено съчиненията му върху пророчеството. В голяма степен отговорна за смъртта му на кладата, Католическата църква така и не се съгласява да признае, че ако беше свикала събор за премахване на симонията, за което се бори Джироламо Савонарола, може би западното християнство не би загубило единството си.
Савонарола, предвестникът на Лутер според автора Адолф Глазер, по интересен за проследяване начин обръща идеите си за човешко добруване в точно обратното, в чудовищна крайна утопичност през една епоха, изпълнена с блестящи творци и политически личности.
Съдържание
ОТ ПРЕВОДАЧА Забранените личности
ГЛАВА I Заговорът на Паци във Флоренция
ГЛАВА II Юношеските години на Джироламо Савонарола
ГЛАВА III Дъщерята на Венецианската република
ГЛАВА IV Савонарола постъпва в манастир
ГЛАВА V Вечният град през Средните векове
ГЛАВА VI Италианската Атина
ГЛАВА VII Основателят на Божия град
ГЛАВА VIII Смъртта на Лоренцо Великолепния
ГЛАВА IX Сватбата на Лудовико Моро
ГЛАВА X Състезанието на поетите
ГЛАВА XI Савонарола на върха на могъществото си
ГЛАВА XIIСъдът Божий
ГЛАВА XIII Приближаването на врага
ГЛАВА XIV Завръщане в Гето
ГЛАВА XV Семейството на папата
ГЛАВА XVI Божият съд
ГЛАВА ХVII Чезаре Борджия
ГЛАВА ХVIII Мъченичеството на Савонарола
ГЛАВА XIX Походът на Луи XII в Италия
ГЛАВА XX Семейството на Лудовико Моро и германският император Максимилиан
ЕПИЛОГ
Петко Боев –
Интересно четиво!