Промоция на поредица „Ерминии“

„Ерминия“ на Дичо Зограф е една от оригиналните български ерминии. Макар и писана от зограф за зографи, тя е много повече от наръчник за изографисване на църква или начини за правене на багрила. Между страниците си ерминията пази не само духа на епохата, но и неизказано послание. Затова и времето не отнема от яркостта на присъствието ù. Днес думите ù продължават да звучат също толкова силно, колкото и когато Дичо Зограф ги е събрал на листа.

„Ерминия“ на Захарий Петрович е втората книга от поредицата на издателство „Инле“, включваща три оригинални български наръчника по църковно изкуство, или ерминии. Как устно предаваната от майстор на ученик традиция на зографисване е стигнала до нас в писано слово? Кой стенопис е гледал свети цар Борис Покръстител, докато е обмислял историческото си решение да покръсти себе си и народа си в православната вяра? Как се създава свещен образ според Ерминията и какви багрила са използвали зографите, изписали едни от най-красивите църкви през Българското възраждане? Това са само част от въпросите, на които ще намерите отговор, щом разгърнете страниците на тази книга.

„Ерминия“ на Върбан Коларов

Изкуството на църковната живопис се предавало от майсторите на техните ученици, но натрупаните във вековете различни техники за приготвяне на багрила, на материали за рисуване, както и на многобройните сюжети и персонажи трудно биха могли да бъдат запомнени. Така започнали да се появяват писмени ръководства, ерминии за изписване на храмове. Тези справочници били използвани и допълвани от зографите през целия им житейски и творчески път. Преписвани, дописвани, компилирани, продавани, подарявани – винаги ревниво съхранявани от своите притежатели, ерминиите векове наред били най-загадъчните и обвити в тайнственост книги.

Преиздаването от издателство „Инле“ на отдавна публикуваните и трудно достъпни днес ерминии ще улесни изкуствоведи, художници и историци при тяхната научна и творческа работа, и най-вече ще удовлетвори все по-нарастващия интерес на българския читател към нашето културно-историческо наследство.

https://bnr.bg/hristobotev/post/100850188?fbclid=IwAR300lPKNYc2jVKWNhApsc5x42Cio3kTey9XHrCBRa-cMCsoCcDTgvrPl3A

Какво е това Ерминия? Каква е тяхната история? В какво се състои тайнството, познато само на зографите, посветени на своя свят занаят? Малцина сънародници знаят, че съществуват няколко оригинални български наръчника по църковно изкуство, наречени ерминии. До нас са стигнали заветните уроци на неколцина български майстори на стенописите и иконографията, това са Ерминията на Захарий Петрович от Самоков (в две части от 1834 и 1838 г.), Ерминията от 1835-1839 г. на Дичо Зограф, или Дичо Кръстевич (1810-1872) от с. Тресонче, днешна Македония, считана за оригинално произведение. И още: Иконографски наръчник, Ерминията известна благодарение на Върбан Коларов, който я адаптира на говорим български език през 1863 г.

В предаването „Премълчаната история бяха чути отговорите на следните въпроси: Как устно предаваната от майстор на ученик традиция на зографисване е стигнала до нас в писано слово? Кой стенопис е гледал свети цар Борис Покръстител, докато е обмислял историческото си решение да покръсти себе си и народа си в православната вяра? Как се създава свещен образ според Ерминията и какви багрила са използвали зографите, изписали едни от най-красивите църкви през Българското възраждане?

Това са само част от питанията, на които ще откриете отговора, ако чуете предаването в звуковия файл. В него главно действащо лице беше Марияна Шабаркова, която е издател, пътешественик и изследовател. Тя е съавтор на „Мистерията на българските стенописи“, първа и втора част с подзаглавия „Да докоснеш Бога“ и „Свещената история и историята“, автор е на книгите „Етиопия или отвъд познатото християнство“, както и на изданието „Повече от 100 забележителни манастира в България“. Превела е няколко исторически монографии от френски на български език, сред които „История на катарите“ от Мишел Рокбер, както и от български на френски сред които „Българите и французите. Но най-важното в случая е, че Марияна Шабаркова е издател на споменатите три ерминии: на Дичо Зограф, на Захарий Петрович и на Върбан Коларов.

Румен Леонидов