Втората част на „Мистерията на българските стенописи“, с подзаглавие „Свещената история и историята“, обхваща темите от Стария завет, от Сътворението на света до Страшния съд и Апокалипсиса. Българските стенописи са разгледани отново, както и в първата част на „Мистерията“, в сравнителен план с чуждите – и на запад, и на изток от нас, като се акцентира на специфичното и оригиналното в родната иконография. По-голямо внимание е обърнато на традиционно български теми като например сцената „Колелото на живота“, чиито интересни аналози в хималайските будистки изображения не са проучвани досега. Изключително подробно са застъпени рядко разглеждани теми като Сътворението на света, изобразяването на ангелското и дяволското и особено на Страшния съд и Апокалипсиса, като се прилагат свързани с тях и непубликувани досега ерминийни текстове. По своята форма и съдържание втората част на „Мистерията на българските стенописи“ е необходимото продължение на първата, посветена на Новия завет, но и самостоятелно звучаща, пълноценна творба.
Мистерията на българските стенописи
Свещената история и историята
Съдържание:
Мистерията е по-привлекателна от реалността
(Валерия Фол)
ЧАСТ ПЪРВА
(Веселина Вачкова)
I. Изгонването от Рая или: двата старта на земната история
1. Образите на Рая
2. Ангелите и човекът преди и след грехопадението
3. Потопът или: третият старт на човешката история
4. Колелото на живота или за красотата и мизерията на смъртния живот
II. За греховете на бащите и тези на децата
1. Откъде е злото в Божия свят
2. Колко праведни са „праведните праотци“ в Библията
3. Дяволът в Рая, демоните на земята, князът на Преизподнята и Антихрист в Края на времената
4. Може ли дяволът да бъде демоничен без човека?
III. Историзацията на Свещената и освещаването на земната история
1. Превръщане на Словото от мистериално учение в богословска наука и на религиозните символи и идеи – в институции и мъченици
2. Реторично и иконографско сливане на човешките и Божествените дела
2.1 Равноапостолни и свети владетели и просветители (Светите царе на България)
2.2. „Ангелизация“ на църковната власт (Ангелските и човешките събори)
ЧАСТ ВТОРА
(Марияна Шабаркова-Петрова)
Свещената история и историята според Ерминиите и в иконографската традиция
1. Сътворението
2. Ангели и архангели
3. Стълбата на Иаков – образ на рая
4. Живоносен източник
5. Колелото на живота (съдбата)
6. Моисей и Неопалимата (неизгарящата) къпина
7. Недреманное (незаспиващо) око
8. Страшен съд и Апокалипсис
9. Съборите – исторически събития и иконографски сюжети
10. Българските владетели – покръстители и ролята на България в покръстването на Киевска Рус.
https://bnr.bg/hristobotev/post/100663280?fbclid=IwAR30Zj1jUxl7ELwaoKNZS_lKNgoquVefxnbBhog1Jwjc_q35F5ol0lXAoC4
По своята форма и съдържание втората част на книгата „Мистерията на българските стенописи“ е и необходимото продължение на първия том, но е самостоятелно звучаща, пълноценна творба. Нейното подзаглавие е „Свещената история и историята“ и обхваща темите от Сътворението на света до Апокалипсиса.
Българските стенописи са разгледани отново в сравнителен план с чуждите – и на запад и на изток от нас, като се акцентира на специфичното и оригиналното в родната иконография. По-голямо внимание е обърнато на традиционно български теми като например сцената „Колелото на живота“, която има прелюбопитни аналози в чак хималайските будистки изображения и те не са разглеждани досега.
Други теми, също изключително рядко, но тук подробно застъпени са тези като Сътворението на света, изобразяването на ангелското и дяволското, и особено Страшния съд, като се прилагат свързани с тях непубликувани досега ерминийни текстове.
И новата книга е първи опит за представяне на българските църковни стенописи като оригинална богословска визия, но сравнени и анализирани в контекста на православната и католическата иконография.
Въпреки фрагментарността, която е неизбежна при разглеждането на отделните образи, сцени, празнични цикли, епохи или райони, логическата им взаимосвързаност е разкрита блестящо от авторите на изданието.
Това позволява максимално ясно да бъде изведено общото в християнското изкуство, както и частното за православната иконография. Тук се включват и етиопската, сирийската, румънската, грузинската, арменската и индуистката традиции. Обаче над всичко са откритията за уникалните български решения при изобразяването на определени библейски сюжети, потвърдени не само мащабната географска рамка, но и обширния времеви период, обхванат от това изследването. За това говорят и поместените многобройни илюстрации, повечето от тях публикувани за първи път. Участниците са постоянните заподозрени: водещият Румен Леонидов е поканил за събеседници доц.д-р Веселина Вачкова и Марияна Шабаркова – Петрова.
Румен Леонидов
6 налични
Марияна Шабаркова-Петрова –
На последния Пролетен панаир на книгата в София проведен в края на м. май 2016 закупих две книги на издателство Инле „Мистерията на българските стенописи – Да докоснеш Бога“ и „Мистерията на българските стенописи – Свещената история и историята“ на авторките В.Вачкова и М.Шабаркова-Петрова и сега искам да споделя мнението си за тях.
Текстът е структуриран тематично в няколко раздела, като последователно се разглеждат библейските текстове и тяхното теологично тълкувание, преминава се към конкретното им представяне в българската и чуждестранна иконопис с обширно разясняване на каноничното им зографисване и символика и завършва с богат снимков материал следващ смислово логиката на предходните глави. Авторките са възприели един почти старинен, църковно-славянски стил на списване, което прави библейските цитати и авторското повествование да се възприемат в единна симбиоза. Увлекателно текстът проследява не само иконографската интерпретация на библията по света, но прави и много препратки към античните цивилизации, търсейки корените на типичните проявления на иконописта на местно ниво. Авторките не се ограничават само до академичното представяне на материала, но изпъстрят текста и с множество любопитни факти за корените на някои български поговорки и изрази, символи и светци в западноевропейската култура, етимология на думите и се стигне до уникалната православна традиция с т.нар. крилати светци.
В заключение искам да кажа, че след приключване на прочита на книгите възкликнах като Вазовия дядо Йоцо: Господи, видох!
Благодаря на авторките за удоволствието от прочита на книгите и респект пред огромния им труд.
Инж. Анна Збросская-Люнгснес
1 юли 2016