Български иконографски загадки или за езическите християнски символи в някои български стенописи
Изследването акцентира на своеобразието и богатата символика в произведенията на българските зографи като се привеждат описания от оригиналните български ерминии[1] и други иконографски наръчници. Разглеждат се някои образци на български стенописи, изобразяващи крилатите светци, сюжетите „Колелото на живота“ и „Кръщение Христово“ с проследяване на техните пропотипи в иконографията на антични божества от трако-гръко-римския пантеон. Поради ограничения обем на това изследване са представени само някои от примерите за паралелно съжителство на християнски и религиозно-митологични елементи.
Като устно предание, облечено в писмена форма, Ерминията, или иконографският наръчник е врата към по-важното, неизказаното послание. В българските стенописи се откриват иконографски особености, описани само в българските ерминии, както и такива, които не се споменават никъде.
Крилатите светци
Крилатите светци са сред най-впечатляващите образи в православната иконография. Йоан Кръстител
Ил. 1 Църква „Св. Йоан Кръстител“, Върбово, 1652 г.
Св. Йоан като дете, воден от ангел и Проповедта на св. Йоан, Ангела на пустинята.
Ил. 2 Църква „Св. Йоан Кръстител“, Върбово, 1652 г. Стенопис Св. Йоан – Ангел на пустинята, докосващ светилото на Божественото присъствие. Образът на Йоан Кръстител, придобива небесни измерения.
Докато Крилатият Йоан Кръстител е по-обичайна иконографска характеристика в някои части на православния свят, предимно в България и Румъния, Крилатата Богородица и крилатата Богородична душа се срещат далеч по-рядко.
Описанието на Богородица с крила, която се среща сравнително често в нашите стенописи и почти никъде другаде, откриваме у Дичо Зограф: Достойно ест. Небе с облаци. Из облаците ангели – целите девет чина. В средата е Богородица в царско облекло, корона и скиптър… Богородица е с крила…
Някои изследователи откриват западно влияние в този впечатляващ иконографски тип. Това едва ли е така, въпреки че не може да се отрече известно външно сходство с Богородица Милосърдие. На стенописа Св. Богородица Закрилница в църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Карабунар виждаме освен плаща, под който Богородица приютява вярващите, и крилете над него.
Ил. 3 Храм „Св. Йоан Кръстител“, Карабунар, 1861. Стенопис Св. Богородица Закрилница
Ил. 4 Араповски манастир, кръщелня, 1864 г.
Ил.5 Стенопис Успение Богородично, църква „Св. Петка“, Вуково, 1598 г.
Ил. 6 Детайл. Крилатата душа на Богородица
Без съмнение православната иконография Крилатата Богородица трябва да се схваща в светлината на Крилатия Йоан Кръстител и Крилатия Емануил
Крилатият Емануил
Ил. 7 Крилатият Емануил от църквата „Св. Георги“, Велико Търново, 1616 г.
Ил. 8 Крилатият Емануил от църквата „Св. Пантелеймон“, Видин, 1636 г.
Ил. 9 Крилатият Емануил от църквата в с. Марица.
Крилете са акцент върху изключителната святост на персонажите. Тази образност ни отвежда към класическите религиозни традиции, ярко доказателство за което е персонификацията на река Йордан в някои български стенописи или Крилатият речен бог.
Ил 10 и ил. 11 Крилатият речен бог от Кръщение Христово от църквата „Свети Атанасий“, Бобошево.
Персонификацията на Времето според Барбие дьо Монто в неговия „Трактат по християнска иконография“[2] е полугол дългобрад старец с крила на раменете.
Към многоликия речен бог ще се върнем и по-нататък, в други български образци, където той се връща до най-античния си образ – на рак. Оказва се, че извън редовете на ерминиите кипи творчество, символите се развиват, а нерядко се връщат и до античните си извори – явление, напълно обяснимо в страна с хилядолетна история. Почти няма българско съкровище, в което да не се срещат крилати същества.
Крилатите божества в съкровищата на България
Съкровище от Рогозен V-IV век пр. Хр.
Ил. 12 Сребърна кана с релефна украса
Ил. 13 Великата богиня-майка, господарка на дивия свят
Съкровището от Маломирово-Златиница – IV век пр. Хр.
Ил. 14 Златен венец
Ил. 15 Детайл от средата на златния венец – Нике/Тюхе
Съкровището от Якимово III-I век пр. Хр.
Ил. 16 Сребърна конусовидна купа
Ил. 17 Великата богиня майка с ритуален кантарос в ръце на фона на оперението на крилата
Освен с тракийските божества и Нике-Тюхе, крилата свързваме и с Фортуна-Тюхе, като всички те олицетворяват безсмъртието.
До времето на Юстиниан (527-565) Нике символизира единствено победата, но след това постепенно започва да се схваща като „Христова Фортуна“ и „ангел, победител над болестите и злото“ и към VI век Фортуна-Нике постепенно се превръща в християнския ангел.
Според Барбие дьо Монто в неговия „Трактат по християнска иконография“ Фортуна се изобразява и в морето в лодка с платно и кормило[3], защото щастието и богатството идвали от морската търговия (както и с рог на изобилието в ръка или с античен съд, от които сипе дарове на хората).
Отзвук от класическата религиозна образност откриваме в персонификациите на морето-Фортуна и на река Йордан в Кръщение Христово в църквите в Крапец, в Бобошево („Св. Илия“) и в много други храмове в България. Персонификацията на река Йордан като старец с делва се споменава в Ерминията на Върбан Коларов:
Крещение Христово
Христос стои посред Юрдан гол, Предтеча край него от десно гледа горе и десницата му на Христовата глава и левицата му прострена горе. И горе небо и от него слязва дух св. с лъчи на Христовата глава и посред лъчите тия писма: „Сей ест син мой возлюблений о немже благоволих“. А от лево ангел стои благоговейно с разпросната доле риза. Пред Предтеча в Юрдан един человек стар, лежи гол на страна и гледа назад към Христа со страх. Държи стомна и излива вода. И около Христа във водата риби.
Ил. 18 Кръщение Христово от Крапец
Ил. 19 Кръщение Христово в църквата „Св. Илия“ в Бобошево
Антропоморфните извори на р. Йордан
В редица български стенописи със сцената Кръщение Христово са изобразени изворите на свещената река, споменатите от Дидрон[4] Йор и Дан, като две лица в профил, принадлежащи сякаш на антични богове, вградени в скалите на двата срещуположни бряга.
Ил. 20 Антропоморфните извори на р. Йордан от Кръщение Христово от храма „Свети Стефан“, Несебър, 1559 г.
Тук виждаме най-ранния образец с рядката иконография на антропоморфните извори на река Йордан, които Дидрон назовава Йор и Дан, но които всъщност биха могли да бъдат и боговете-близнаци на водата, споменавани в не една митология.
Ил. 21 „Свети Спас“, Несебър, XVII век.
Ил. 22 „Свети Георги Мали“, Несебър, XVII век.
В горните два стенописа са изобразени по два антропоморфни извора, като в храма „Свети Стефан“.
Ил. 23 „Света Петка“, Вуково, 1598 г. – един антропоморфен извор, полузаличен.
Eдин антропоморфен извор, горе вдясно, е изобразен в стенописа Кръщение Христово в Бобошево и в Роженския манастир.
Ил. 24 „Свети Атанасий“, Бобошево, XVII век.
Ил. 25 Роженски манастир, XVI в.
Изключително оригинална е символиката в стенописа Кръщение Христово в Билинския манастир, където старецът, персонификация на река Йордан, е заместен с рак.
Ил. 26 Билински манастир – Кръщение Христово по Чавръков.
Ил. 27 Билински манастир – стенописът Кръщение Христово свежо реставриран.
В същата църква се откриват и други персонификации на морето и речния бог като рак, върху южната стена на западната, пристроена част – Ангел Господен тръби в морето (по Грабар 1922).
Ил. 28 Ангел Господен тръби в морето от Билинския манастир
За сравнение поместваме античните образци с изображение на речния бог с рачешки щипци от Сицилия – гр. Пиаца Армерина, Вила Романа дел Казале – мозайки от IV век сл. Хр.
Ил. 29 Нептун и нереиди – Сицилия – гр. Пиаца Армерина. Вила Романа дел Казале – мозайки от IV век сл. Хр.
Ил. 30 Нептун и нереиди – Сицилия – гр. Пиаца Армерина. Вила Романа дел Казале – мозайки от IV век сл. Хр.
Превъплъщенията на Тюхе-Фортуна, или Колелото на живота
Тюхе за древните гърци, Фортуна за римляните, богинята на съдбата е представяна като жена с развети дрехи, или гола, често с криле, стъпила върху глобус или колело, понякога със завързани очи.
Важно е да се отбележи, че още в Ранното средновековие Колелото на Фортуна (често изпълняващо и допълнителна роля на Колело на живота) от атрибут се превръща в самостоятелен символ на съдбата.
В България сюжетът Колелото на съдбата (Фортуна) или Колелото на живота се среща много често, в много разнообразни варианти:
Ил. 32 Колелото на живота в храма „Рождество Христово“ в Арбанаси
Ил. 33 Колелото на живота от църквата в с. Карабунар
Ил. 34 Колелото на живота от Преображенски манастир
И то не само в храмовото пространство:
Ил. 35 Михалко Голев, Банска школа, Митрополитска църква, Благоевград
Ил. 36 Панагюрище, Лековата къща
Заключение
Колелото на живота от Гигинския манастир е любопитен пример за съвременна интерпретация на сюжета. Тук колелото е задвижвано от един вечен български символ – мартеницата, и то в посока обратно на часовниковата стрелка – обичайната посока към смъртта и адската паст. То се завърта символично към спасението, възкресението и вечния живот, символизирани от сияен кръст в центъра на сцената Страшният съд.
Ил. 37 Колелото на живота от Гигинския манастир
В центъра на повечето стенописи със сюжет Колелото на живота е изобразена седнала жена с чаша. В някои случаи тя държи цветя или клонки в ръце. За този загадъчен персонаж са изказани много предположения, но не би трябвало да се пропуска и сходството с изобразената върху намерена у нас антична монета от времето на траките персонификация на планината Родопи като млада жена с цвете в ръка.
Родопа държи Орфеевото цвете, родопският силивряк (Haberlea rhodopensis или Родопска хаберлея) известно също като „възкръсващо растение“, което расте само у нас и само в Родопите. То издържа до месец без вода и при благоприятни условия – влага, светлина и топлина на практика възкръсва от небитието.
Орфеевото цвете или“безсмъртното биле“ на траките, от което те приготвяли еликсира на тракийските богове, дарявало хората със здраве и дълголетие. Дали загадъчната жена държи самото цвете, или чашата с божествена амброзия, символиката е една и съща. Едва ли би се намерил по-жизнеутвърждаващ символ на надеждата за спасение, възкръсване и вечен живот от безсмъртничето в ръцете на съдбата-Фортуна-Родопа в българското Колело на живота.
Независимо дали се вдъхновяват от българските народни традиции (мартеницата) или от древната култура на траките (безмъртното биле на траките или чашата с еликсира на боговете им), българските зографи находчиво вграждат в иначе не особено оптимистичния сюжет за суетата и обречеността на човешкото съществуване идеята за спасението и безсмъртието.
[1] – Ерминията на Захарий Петрович от Самоков (в две части – от 1834 и 1838 г.).
– Ерминията от 1835-1839 г. на Дичо Зограф, или Дичо Кръстевич (1819-1872) от с. Тресонче, дн. Македония, считана за оригинално произведение, за разлика от втората негова ерминия, от 1851 г., повтаряща Дионисий Фурноаграфиот.
– Ерминията на Върбан Коларов, или Иконографски наръчник, преведен на говорим български език от Върбан Коларов през 1863 г.
[2] Barbier de Montault – Traité d’iconographie chrétienne
https://livres-mystiques.com/partieTEXTES/Iconographie/Montault/Traite_T1.pdf
[3] Точно като персонификацията на морето в сюжета „Кръщение Христово“.
[4] Адолф Наполеон Дидрон (1806-1867) освен археолог е и журналист, издател и специалист по иконография на средновековното християнство. Най-забележителните му произведения са Manuel d’iconographie chrétienne grecque et latine avec une introduction et des notes par M. Didron, traduit du manuscrit byzantin „Le Guide de la Peinture“, 1845 и Iconographie chrétienne : Histoire de Dieu, 1844.
