ЙЕЗУИТИТЕ

Изключително задълбоченото изследване на Йоханес Хубер, публикувано за пръв път през 1873 г., заслужава да бъде прочетено и препрочитано. Авторът не скрива критичното си отношение към йезуитския орден, но и не отрича положителните му страни – не крие научните постижения на членовете му, нито пък безграничната неистова енергия, която го движи, и която създателят му Лойола сякаш вгражда в своето творение. Освен историческа характеристика на Европа и на част от нейните колонии по това време, описаните събития, факти и процеси биха могли да ни подскажат и обяснение защо народопсихологията на тази част от Европа е толкова различна от нашата…
Кои са йезуитите?
Да дадем думата на тази част от Европа, в която действа йезуитският орден. В речниците на английски език освен в основното си значение, понятието йезуит се дефинира и като хитър или двуличен човек. В немски – хитър фанатик. Във френски, испански и португалски речници – лицемерен човек. В италиански – остроумен лицемер. За българите йезуитски е равен на византийски… Йезуитите определено са и мистични, но според някои това е мистиката на звяра, на подхода, който оправдава всяко средство за постигане на целта… Опонентите на ордена го обвиняват в интригантства, окървавили цяла Европа, като заговорите срещу Елизабет Английска или френската католическа лига или в убийства, като това на Анри IV, например.
Има и друго – отношението на йезуитите към писаното слово. Книгите се фалшифицират, горят се или се осъждат, точно като книгата, която държите в ръцете си. Тя е осъдена от Конгрегацията за доктрината на вярата, екс инквизицията, и е включена в списъка „Index librorum prohibitorum“, или Списък на забранените книги, отменен едва през 1966 г.! Акт, който ни връща към времето на опожаряването на библиотеката в Александрия или ни пренася в света на Умберто Еко и манастирската библиотека, описана в романа „Името на розата“, в която „вредните“ за Църквата книги са всъщност недостъпни и осъдени на заточение и забвение. В този „Индекс“ са произведенията на Балзак, Джордано Бруно, Волтер, Галилео Галилей, Декарт, Дидро, Дюма, Юго и още много от най-светлите умове на Просвещението.
Авторът Йоханес Непомук Хубер (18 август 1830 – 20 март 1879) е германски писател, философ и богослов, ръководител на Старокатолическата църква. Като се изключи доста добре подчертаното лично отношение на автора, книгата е задълбочен, подробен и изчерпателен анализ на характера и историята на йезуитския орден, анализ, който на моменти придобива съвсем съвременно звучене.
Хубер е роден в Мюнхен. Първоначално предопределен за свещеническа кариера, той учи богословие още от детството си. Съчиненията на Спиноза и Лоренц Окен обаче го привличат към философията и именно тази специалност завършва в университета на родния си град през 1854 г. Няколко години по-късно той става професор (extraordinarius, 1859; ordinarius, 1864) в същия университет. Заедно с Дьолингер и други Хубер привлича голямо обществено внимание. Първо през 1869 г. с предизвикателството към ултрамонтанците на Първия Ватикански събор с трактата „Папата и съборът“ (Der Papst und das Koncil), който Хубер подписва с псевдонима Янус (Janus). А после през 1870 г. с поредица от писма (Römische Briefe, редакция на тайни доклади, изпратени от Рим по време на заседанието на съвета), които са публикувани под псевдонима Квиринус (Quirinus) в „Алгемайне цайтунг“.
Трактатът „Относно свободната воля“ (Über die Willensfreiheit, 1858), последван през 1859 г. от „Философията на църковните отци“ (Die Philosophie der Kirchenväter), както и настоящото изследване на йезуитския орден от 1873 г., са включени незабавно в Списъка на забранените книги и довеждат до строга забрана към студентите католици да посещават неговите лекции.
Сред другите му произведения са: „Идеята за безсмъртието“ (1864), „Студии“ (1867), „Ориентация в социалния въпрос“ (1865), „Песимизъм“ (1876), „Изследване на материята“ (1877), „За философията на астрономията“ (1878), „Споменът“ (1878).
Умира внезапно едва на 48 години, шест години след издаването на тази книга.