Модата на византийските романи през XIX век на Запад представя една екзотична империя на злото. Отношението на Запада към Византия, респективно към Балканите е пречупено през призмата на разликата между източното и западното християнство. Трагичният образ на Андроник Комнин и още по-трагичните съдби на прекрасната Мария Антиохийска и на нейния син Алекси II се преплитат в загадъчна византийска мозайка, видяна през погледа на един западен автор.
Византия е една изчезнала империя, но тя е допринесла изключително много за формирането на днешна Европа. Византия, чиято история според Волтер е „история за тъмни разбойници“, е хилядолетна история с прекъсвания и континуитети, които поставят увлекателни историографски проблеми. Това е полузабравен свят с изключително дълбоко съдържание, който очаква да бъде преоткрит.
Съдържание:
От преводача
Глава I
Протосевастът
Глава II
Цинцифиций
Глава III
Андроник Комнин
Глава IV
Тържественото влизане
Глава V
В манастира Пантократор
Глава VI
Императрица Мария
Глава VII
Коронацията
Глава VIII
Смъртта на император Алекси
Глава IX
Магьосникът Сит
Глава X
Исак Ангел
Глава XI
Заключение
Затворничеството и смъртта на Андроник
Петко –
Книга,която се чете на един дъх